Няма болка,всичко отлетя !
Остана в книгата на миналите дни
и само когато домъчнее ,
за него или нея,
дават страничка да си припомним урока
за в бъдещи очи !
Спомените болят,
мислите тъга изграждат,
а сълзите безсилие.
Но един ден всичко писва !
Тропаш с крак "Няма да се дам" .
Ще избуша стените,
но в ъгъла не ще съм заврян !
И когато изляза от мъгливата стая,
нов, променен " Вижме !"