Чрез теб обикнах света

Аз те обичах, както обичам

да изгрява слънцето в моя ден

и ми дава надежда.

Аз те обичах, както е небето

синьо - чисто,

както майка - дете.

Аз те обичах, както цветята земята

и дъждът, който е за тях еликсир.

Аз те обичах, както здрача,

удостоил успехите от днешния ден.

Аз те обичах, както дете - майка,

закриляща с топла ръка.

И сега обичам слънцето в моя ден,

то ме сгрява с лъчите си, те са ръцете ти.

Обичам небето, очите ти са то.

Очи отправям, ръце протягам,

някъде под това небе си и ти.

Обичам цветята по градини и полета,

от нейде там ти цвете ми подари,

едно цвете умъртви за една усмивка моя!

И дъжда обичам, нали целувка под него ми подари?

Огненият здрач тъй обичам,

свидетел как си ме обичал ти!

Обичам всичко, докоснато от тебе и тебе докоснало!

С любовта опознах красотите на света!

21.01.2004г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf