Един ден пълен със щастие и радост
колко бързо може да се разруши.
Един ден пълен с толкова усмивки
ти бързо промени!
Колко малко трябваше,
за да ме нараниш.
Колко малко беше,
а толкова много промени...
Сега не ме търси,
не ми звани...
Абонатът на сърцето е изключен...
Замълчи - вчера да си плакал...
Аз не вярвам вече в мъжките сълзи!
Не искам да те виждам,
да те чувам аз дори...
Остави ме да подишам,
остави ме, за Бога, остави!