В мъглата

МЪГЛА

Вървя, вървя по уиците на града и се опитвам да заглуша гласовете в ушите си.

Карат ме да се чувствам самотна. Изолирана от света.

Никой не ме вижда, никой не ме чува, всички ме подминават.

Нощем сънувам едни и същи кошмари, как падам спъвайки се по стълби , а тялото ми цялото потреперва в съня ми.

Гонят ме, не знам кой или какво , знам че ме е страх, после се давя в нещо тъмно и меко, като течно кадифе.

Опитвам да се събудя, но всеки път не успявам.

Когато най-накрая се събудя, мокра от пот и трепереща от студа обзел умаът ми, се питам защо.

Защо, някой ме наказва, какво съм сторила.

Защо се чувствам така сякаш съм нищо.

Сякаш съм последния човек на света.

Крещя и питам света , защо, защо съм сама.

Никой ли не ме вижда, аз ..... аз съм тук.

Вървя по улиците и се взирам в очите на хората минаващи покрай мен,

знаете ли какво виждам!

Нищо, едно голямо нищо.

Сякаш целия живец , който са имали се е изпарил, всичкото щастие е изчезнало.

Има изключение, влюбените имат още онзи плам в очите.

Други са го загубили или го губят под тежеста на цялото бреме на тази война, война за оцеляване.

Казват й живот.

Боготворят го, мразят го, вкопчват се в него , като удавник за сламка.

Всъшност от моя гледна точка всичко е много просто. Отдавам го на това , че още съм твърде малка би казал някой.

Не съм видяла нищо , казват други.

А за мен, животът е просто едно голямо училище бих го нарекла. Или пък опитен център-- все едно и също.

Целта му е да научи душите ни, какво е да грешиш и как да се справяш със страховете си.

Опитен център, който те подготвя за всичко, сблъсква те с него и от теб се очаква да оцелееш , до следващото изпитание.

След всяко изпитание научаваш нещо ново за себе си.

Сблъсквала съм се в живота си до сега с много( според мен) ситуации, много имам и да преживея.

Но най-важното , което те ме научиха е , че всъшност аз все още не познавам себе си.

Човек дори да стане на 50 години пак няма да познава себе си, защото не всичко на този свят ще му се изправи на пътя.

Не с всяка ситуация ще се сблъска и няма да знае как да реагира.

Има хора, на който през целият им досегашен живот не им се е налагало да се справят с дадени ситуации.

Точно те поставени в чужда среда с различни предизвикателсва , те научават най-трудно- фактът, че всъщност не познават изцяло себе си.

Каква ирония нали ...

Живеем в ена огромна мъгла.

Която никога няма да се вдигне..

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf