Рая в Ада

Осеяна пътечка със цветя...

и аз,като една мушица,

с невидими криле летя

и себе си наричам птица.

***И грешен Дявол себе си зова

     и идвам с тихите си стъпки.

     Грях ли е?! О,грях ли е това

     да слугувам на стихийни тръпки?!...

Порутена, мизерна сграда

събира наште силуети.

И сякаш се намирам в Ада,

но някак си по райски свети...

***Една ръждясала врата

      от тебе само ме дели.

     Отварям я...и става друг света,

     след мен като затвориш ТИ!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf