Защо пораснах толкоз бързо

Защо пораснах толкоз бързо?

Защо поникна ми мустак?

И крача смело,бодро,твърдо

Напред политнал – няма как!

Тъй бързо посребря косата,

а чувствам се почти дете,

което гонейки Мечтата

за миг не може да се спре.

Пораснах някак изведнъж.

Премина всичко като сън.

И крачейки сред “цъфналата ръж”

дочувам ехо на камбанен звън.

Набързо някакси живях.

Набързо любих и разлюбих.

Набързо даже и мечтах

и бързайки мечтите си загубих.

Сега огледах се и спрях

изглежда май съм се загубил.

И с много мъка осъзнах,

че младостта съм си погубил.

Пораснах бързо,за беда,

но май че сам съм си виновен.

Да,знам,опива скоростта

/тогава,знам,че бях доволен/.

Сега се спрях,но остарял,

прегърнал сетната мечта.

Прегърбен,но пък помъдрял,

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf