Непримирима

Непримирима е съдбата с мене -

знае, че съм като нея,

но защо душата ми така вилнее?

Човек да стана  копнея!

Разни спори се ранасят,

човек ли съм или не?

И макар в някои моменти да не ме понасят,

аз съм все още ненаживяло се дете!

Може би съм като съдбата,

днес една, утре друга,

но все тъй непримирима!

За лошо да запълни душата

врата не трябва,

а за доброто и прозорец си нямам!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf