В уюта на чисто и топло
мисълта се разтваря
и посреща други...
и очите сълзят...
и сърцето боли...
а душата прелива
от чувства добри...
долитат копнежни
със обич едни
близко-далечни
надеждни сестри...
между тях угнетени
души, наранени,
прошепват мечти
за по-добри дни,
през болка сърдечна
любими черти,
желаят :"Към бъдното
смело върви!"
Дори непрегърнати
и да кървим,
ще стигнем в отвъдното
и ще летим!..