Някога,
в някой от всички животи,
котешки били са моите нощи -
непокорна,
лениво-
гальовна
и кротка,
тази котка живее в мен още.
Мъркам почти -
от прегръдката силна,
във която ме скриват ръцете ти.
Свивам очи -
в нереалната близост -
неочаквано сбъдната, нежна...
Точа на думите
острите нокти
не за да драскам в душата ти -
само се питам горещият покрив
дали ще опари лапите ми.