ЩЕ ДОЧАКАМ ПРОЛЕТТА...

Начало

Творби

Автори

Клубове

е-издания

е-книжарница

Истории

Лексикони

SMS-и

Форум

Чат

Други

Начало

Наши приятели


Творба - информация

Ще дочакам пролетта! Ще я дочакам!
С колко смърти натежаха студовете...
Разпределям светлина...като във чаша
И допивам едри глътки от небето.

Ослепиха ме мъглите. Вътреочно.
Но анфасно съм до болка очевидна.
Дъждовете ме изсякоха...безсрочна.
Нямам годност. Нямам срок да си отида.

Вледени ме тъмнината. До статичност.
Само дългото мълчание ми бяга.
В приземената реалност...съм привична.
Имам кратко настояще. За награда.

Ще дочакам пролетта! Ще я дочакам!
Колко цъфнали животи ме посрещат...
А небето изсветля...като в позлата.
В мен е съмнало, уханно и...горещо!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kalatea
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-08
прочитания: 254
точки: 56 ( виж далите точки )
коментари: 12 ( виж коментарите )
препоръчано от: 32 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7740
   Автори: 2105
   Произведения: 48913
   Съобщения: 208696
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73702
   SMS-и: 809
   Снимки: 4958