Самотна птица моята душа е

Самотна птица моята душа е.

Безспирно скита тя от бряг на бряг.

Крилете си огромни не може да разтвори,

за да политне в слънчевия небосвод.

---

Минават ден след ден. Изнизват се години...

Със свойте гнусни мрежи самота обгражда ме отвред.

И моята душа до смърт ранена

не може да достигне спасителния бряг.

---

Защо любов при мене ти не идваш?

Обидих ли те или пък те наругах?

Защо по твойте радостни пътеки

не искаш да посочиш моя път?

---

Каква е мойта висша цел в живота?

Каква ще стана? Имам ли мечта?

О, щастие ти гръмка дума само,

поне за миг поспри при мен! Ела!

---

Ела, при мене! Щастие ела!

---

Анна Дюлгерова

1988 г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf