Порив

Прежуря слънцето, в сърцето ми прежуря,
а навън мъгла попиват мъртвите листа...
В небето черен облак с крясък вика буря,
по голи клони рони в мъка първата сълза.

След нея капят, по мене капят тежки още
безброй, в стенания от черен лепкав свод,
и в утрото се кършат сенки, сякаш нощ е-
пълзят, ридаят, викат... молят за живот...

Бушува буря, навън свести, гърми, бушува,
с чепати пръсти мачка ден посърнал, свит.
А в мен прежуря... Теб душата ми жадува,
жадува Теб- мой южен топъл порив скрит!

14.11.07.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf