Влакове, влакове...
Безкрайни недели.
Безкрайни пътища.
Безкрайна тъга.
Бездомница никоя
под стряха прогнила
на кръстопът някакъв
под лоша луна.
Безкрайно очакване,
безкрайно безвремие,
безсмислени думи -
уморих се от тях.
Да свия глава
ми се ще под чадърчето
на кестен зелен
до птиче гнездо.