Сутрин е.

Събуждам се усмихната и поглеждам към теб,

но възглавницата непокътната стои.

Споменът за любовта в очите ти ме смазва.

Прегръдката ти стопля моята изгубена душа.

Целувката ти разптрептява устните ми медени.

Ръцете ти изгарят моето тяло.

Трептя,

изгубена в сладостта.

За сетен път надигам глава уморено

и набирам номерът ти,

молейки се да го вдигнеш,

докато сълзите текат,

забравила че теб те няма.

Телефонът ти странно звъни,

но няма кой да го вдигне,

защото ти си отиде от света

преди дни.