Раздяла

 Силен вик раздира тишината

и пробожда като с нож моето сърце,

за миг дори напуска ме самотата

и пред мен явява се твоето лице.

Суров е погледът ти и студен

като вкаменелост стоиш отсреща,

а по устните ти със страх чета:

"Тук съм за последна среща"

Очите си притворих за миг, исках

да те виждам усмихнат и ведър,

но мислите си мога да заблудя, а

сърцето си да лъжа не умея.

Ще заключа всичко в моята душа

спомени, мигове, мечти

и дори времето не ще успее

спомените от любовта да заличи.

Раните от раздялата ще оздравеят

с времето и болката ще отшуми,

но белезите не ще избледнеят

и всичко ще напомня за теб. Помни!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf