Среща случайна, безтегловно увисна, без поздрав, без гняв. Любов обичайна, в забрава ни притисна, без емоции, без нрав.
Далечни очи - непознати и студени поглеждат с насмешка. С пепел от сълзи, отдавна овъглени посипвам стара грешка.
Блуждаещ силует сред сенките, без страх в среднощния град. Запечатан в портрет и ти си като тях - Перфектен Непознат. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------