Тихо прекрачвам прага на моя дом, а в него тъмно и студено е отново и само спомени сгушени вкупом сгряват сърцето ми стегнато в окови. Присядам и поглед аз отправям към полицата празна там отсреща, на коята любимите неща стояха на моята любов голяма и гореща. Там минало и настояще ний редяхме и спомени с години събирахме. А за бъдеще красиво и мечтано в стаята студена, място дали ще има? Не няма! Ще се сменят сезони, години ще „препускат” и нищо няма да е същото. Ще трепнат ли тогава сърцата ни, когато осъзнаем, колко сме изпуснали. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
