Зад Времето

Вятърът погали страстно алената ми коса.

Прошепна нежно с устните си влажни…

И казах му, че чакам есента…

Но той ми каза, че е късно и тихо се засмя.

Но аз не исках да повярвам, останах на дъжда.

И минах през сезоните,

И беше страстно лято, и зима зла,

а пролетта пристигаше с аромата на цветя,

но тя не идваше – проклета есента.

Останах през годините,

а вятърът погали посребялата коса.

И чух да шепне нещо за съдба,

И казах му не съм забравила,

- Аз още чакам есента…

В душата ми таеше се душа.

И тайно скрита дремеше надежда.

И ето тук, зад времето -

при мене беше Тя дошла!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf