Изгубена завинаги
Тя стоеше в колата си пияна, разплакана, изгубила голямата си любов. Натисна педала на газта запътвайки се към пропастта. 60 км/ч. очите й бяха замъглени, може би от алкохола, може би от сълзите... 80 км/ч. в съзнанието й плуваха картини от миналото - може би виждаше спомени.. 100 км/ч. пропастта приближаваше, очите й ставаха все по-влажни, погледа - все по замъглен, 130 км/ч. - мислеше си дали може да върне всичко и да започне наново... 160 км/ч. осъзнаваше грешката, която прави за пореден път, да загуби живота си зарди това ще е най-глупавата постъпка... 180 км/ч. пропастта я зовеше, но тя вече не искаше да пада, а да полети.. искаше си живота обратно.. 200 км/ч. - натисна спирачките.. Беше прекалено късно, полетя към пропастта... докато падаше... Тя стоеше в колата си пияна, разплакана, изгубила голямата си любов, но никой не го интересуваше..
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tzaklev
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-01-10
прочитания: 74
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|