ЩЕ СИ ЩАСТЛИВА

Потръпнах... От думите студени, сурови.
Безпътно забързах се в бледия здрач.
А чувствата... Те не бяха готови
за болката страшна - в душата палач.

Изправих се сякаш пред себе си,
погледнах се през сълзите едва -
седях сред строшени остатъци
от мечти с изгорели крила.

Гледах се тъй - миражно-красива,
губех се, търсех се, по пътя мълчах.
Не чаках ни пролет, ни лято, ни зима,
прикрила сълзите си само вървях.

Тъй със болка дните отминаваха,
веднъж дочух зад мене топъл глас -
"Ти ще си щастлива!"- и ръка подадена -
погледнах непознатия - бях самата Аз.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf