Следвам незнаен път,
водещ към отдавна изгубен свят...
Заставам пред портата на стъклен храм.
Прозрачните и зловещи стени
отразяват лунната светлина.
От вътре, обитатели, робуващи на злото,
гледат към мен с ярко зелените си очи.
Смъртта дебне, нахлузила черната си качулка,
идва за мен..
Дъхът ми секва!
Боря се,
какво друго ми остава!?
Боря се за живота,
който никога не съм харесвал.
Сграбчвам смъртта за качулката
и й разбивам главата в стъклената стена.
Изтръгвам безсмъртното й сърце
и го стъпквам с усмивка...
Хаха, убивам смъртта,
увивам пипала около стъкления храм
и го превръщам в студена купчина
от милиони късчета на счупено стъкло.
Оглеждам образа си в него
и виждам чудовище
по-страшно и от самата смърт -
виждам чудовището,
победило самата смърт,
следващо незнаен път,
водещ към отдавна изгубен свят!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tzaklev
раздел: Проза -> Фантастика
публикувана на: 2008-01-10
прочитания: 86
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54631
   Съобщения: 255002
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86137
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644