В тъмнината на сенките,
където светът е непрогледен мрак,
едно момче стой във ъгъла
на кръгла стaя.
Може би носи маска,
прикриваща кървящитe му очи.
Сърцето му
отдавна е спряло да тупти,
преродено от пепелта на горящия ад.
Художник рисува с кръв
фигурата на плачещото дете.
Една червена сълза пада на пода -
момчето сваля маската -
под нея няма лице.
Художникът пристъпва напред и казва:
"Хаиде синко, да се прибираме!"
И двамата хванати за ръце
тръгват там, където няма път,
а времето отдавна е спряло...
тръгват към ада -
техния дом...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tzaklev
раздел: Проза -> Фантастика
публикувана на: 2008-01-10
прочитания: 75
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54630
   Съобщения: 254979
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86136
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644