|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Поредния скучен ден!
Поредния скучен ден!
Затварям очи -
душата ми започва да лети
правейки сянка,
затъмнявайки слънцето,
търсейки приятел във вселената.
Но такъв няма.
Няма и любов -
само безкраен мрак.
Душата ми се взира,
съзирайки блясъка на звезда.
Тръгва към нея с надежда,
по-бързо от скороста на светлината,
но стигайки там се оказва,
че звездата е умряла преди милиони години,
оставайки само блясък във времето.
Обляна в сълзи, душата,
чувстваща единствено самота,
се връща на земята,
връща се в тялото ми
към
поредния скучен ден...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tzaklev
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-01-10
прочитания: 72
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8183
Автори: 2266
Произведения: 54630
Съобщения: 254979
Лексикони: 2611
Коментари: 86136
SMS-и: 822
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
