Как така ме намери сред телесния зов за любов на толкова други жени непоискани, сякаш мислите преболели да чакат докосване в мрака са те искали истински. Сякаш дланите укротели от плахост за докосване сляпо са те носили в мекотата на пръстите... И са искали още. И са чакали още... И с душа непокорна, некръстена – премаляла в очите ти лягам. Късно е за последно докосване и си мисля за после... Сетивата ми някой е вързал на възел.