НОЩТА СВЕНЛИВА

Нощта свенлива в слънцето се влюби.

Разпали ярко хиляди звезди,

коси разплете, лик притули,

снага ефирна в танц изви.

Щурчета луди празнично запяха,

във звук изляха радост и мечти.

Вълните морски с вятър заиграха,

по пясък тих рисувайки следи.

Тъй чудна бе, тъй приказно красива

тъмата нежна с мирис на любов!

Във блян обгърнала душа наивна,

далеч от мисъл за урок суров.

А той дойде при утро ярко,

със първи лъч и истина една -

нощта копнееше по слънце жарко,

но то целуваше с любов. . . зора.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf