И...

Минава ден, минават два, когато теб те няма

от мен остава само спомен за слова.

И спомням си за твоята усмивка,

на твойте устни как цъфтеше.

И спомням си за кратката целувка,

която сля ни пак ръцете.

И спомням си за пламъка в очите,

който сърцето ми в едно крепеше.

И спомена прогаря ми душата.

И може би дъхът ми спира във гърдите.

И мъча се да си припомня,

защо от мене си отиде.

Каква ли беше таз причина,

която теб от моите обятия изтръгна.

Дали не беше лоша дума или пък един,

или двамина, или да беше цял отбор

от пасмина работеща в комбина.....(смях).

И пак тъга.

Сега стоя в тъмното и сещам парене в очите, въздух не достига до гърдите.

Идват сълзите...!?!

Стоя мълчеливо и се взирам

в мрака в стаята и се питам защо.

Защо се моля като последната наивница

да ми кажеш една единствена дума.

Едно простичко изречение:

-Мила, тук съм, никога няма да те загубя!

Думичката е „мила”, „миличка”,

а изречението е най - желаното нещо,

което може да се чуе.

„Никога не искам да те губя.”

„Тук съм до теб и никъде няма да ходя.”

Има хиляди варнти

и само един, който кара сърцето да танцува!

11.01.2008 г.

05:08 h.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf