не ме оставяй да ти сторя зло...

Аз имам
само дреха
от любов.
Не я отнемай -
дреха на осъден.
В пиесата
на лош сезон
прозират в нея
ветрове от думи.

Не ме оставяй да ти сторя зло...
В антракта
между двете действия
посърналият послеслов
е като стих
от чуждо детство.

Не ме оставяй
да ти сторя зло...
Без епилог. След края.
Без завеса...
Загледан в миналите дни
като в рефрен
за бряг
и есен...

Не ме оставяй да ти сторя зло.
Спаси дъгата от света ми.
Не лицемеря от любов -
поне веднъж бъди
с осъден.

Не ме оставяй да ти сторя зло.
Аз хвърлих дрехата си.
В тебе.
Обичай с моята любов.
И с моята любов
владей ме...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf