Root

Годината е 3008-ма след Христа. Аз съм Кристофър Крейг.
Земята вече не е тази, която ти познаваш. Човешкото безхаберие ли е причината Слънцето днес да умира толкова бързо, или просто това трябваше да се случи?
Понякога, обвит от тъмната мантия на мрака, аз бягам далеч от това място. Понякога, просто затварям очи и си я представям.

Сънувам ли отново?
Пак съм на онази широка зелена поляна. Лежа до момичето. Жаркото слънце блести в очите ми. Безмълвно наблюдаваме небето.
Но някак си усещам, че аз не съм на онази поляна. Рея се някъде из облаците. Виждам от там себе си и нея. Погледа ми се простира до безкрая.

Кое е това момиче?
Странно е. Винаги в сънищата си сякаш съм някой друг. Наистина ли този човек долу съм аз?
Кой съм аз в сънищата си?
Понякога сънищата ми са толкова реални. По-реални от самата реалност! Чудя се, ако всичко се случва в главата ми, как да различа кое е реално и кое не? Може би сега всъщност съм буден?
Буден ли съм?

Когато не мога да заспя, просто гледам мрака. Мисля си, колко бавно минават дните ми. Всичко е толкова еднообразно. Сякаш Господ е спрял времето и е изоставил това място завинаги.
Питам се, до тук ли трябваше да стигне човешкия прогрес? Може би такъв е бил плана? Или може би ние сме просто един неуспешен експеримент?
Провалихме се! Сега вече не сме нужни. Това ли е краят?!
В главата ми е хаос. Мисля си, има ли начин да разберем нещо, което не можем да разберем?

Затварям отново очи. Усещам как топлите слънчеви лъчи бягат по кожата ми. Усещам нежния полъх на бриза. Усещам я.
Още ехти допира от меките й устни. Кожата ми още настръхва от допира до пръстите й. Аромата й се носи из въздуха.
Момичето от поляната... къде е сега?
Искам..., искам да се събудя в съня си!

Отново е мрак. Студено е. Не усещам тялото си. Къде съм?
Винаги съм се питал, какво би станало, ако човек успее да достигне края на Вселената? Ще го разбере ли, дори да го достигне?
И ако там някъде е края, какво има след него? Нищо ли? А какво е нищото? Или наистина Вселената е безкрайна? Дори не можем да си представим какво е безкрайността. И въпреки всичко, така силно се стремим да летим и да достигаме все по-далеч.
Но ето ни днес.
Ние стигнахме до своя край. В нашият свят всичко има начало и край. И така, както се раждаме, живеем и умираме, така и нашият свят умира с последните слънчеви лъчи.

Само, ако можех да се върна назад. Само, ако можех да стигна до началото. Само, ако можех да започна всичко от начало.
Само, ако знаех пътя.

Сънувам ли отново?
Виждам я. Носи се в нищото. Моята звезда ме търси в мрака. Единствената светлина в безкрайното черно небе. Идва към мен.
Моето момиче от поляната!

Толкова е тихо! Мислите ми заглъхват в безкрайността. Ще се сблъскаш с мен, нали любов моя? Тук съм. Очаквах те.
Живота е толкова кратък! Така бързо се нижат годините! Нали времето беше спряло? Кога минаха всички тези години?!

Взрив. И после светллина.

_root.gotoAndPlay(1)

Буден ли съм?
Господи, това е началото! Това е сътворението на новата Вселена! Върнах се! Върнах се за нов живот!

Аз съм Кристофър Крейг ... и съм буден!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf