СЪНУВАТ МЕН

Тежат цветовете на дъгата разсипани върху стъклото на очите ти. Пастелно примижава залезът в зениците. Ръждивата му диря дълбае в облаците въпросителни и притаено тихо е – като през буря. Сърцето си дочуваш. Мокър спомен за докосване по устните... Самотен и навярно по-самотен от всякога търкулва се денят. Тъгува в горчиви изгреви палитрата на сетивата и наранени чувствата сънуват МЕН Къде съм?! С ветровете да ме търсиш.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marsi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-11
прочитания: 122
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46561
   Съобщения: 228014
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69744
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739