*Защо ми се обаждаш...*
*Защо ми се обаждаш, стара мъко?! Тревожи мисълта ми телефонен звън... Едва успях след пареща разлъка да се върна сред света отвън. *Защо гнетиш покоя на деня ми със своето настойчиво звънене?! В жица телефонна любовта ми гърчи се безмилостно и стене! *Защо ме пусна тихо да си ида и пак ме теглиш с демонична връв?! Стена от рани между на с иззида и всяко "Ало?" е сълзи...от кръв! *Защо не се смилиш и не забравиш номера ми-път към теб изронен?! По-малко ще боли ако останеш в съзнанието просто...като спомен!... ***Вдъхновено от rusalka с любов!***
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: l.hiena
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-12
прочитания: 281
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|
