СЪН

В очите ти се вглеждах замечтани

вселената прозираше във тях...

И като всемира бяха необхватни

чувствата на обич и на грях...

Безумно любиш... Като тежко бреме

страстта изтича в моите очи...

Изгубената съвест гузно дреме,

глава извърнал, разума мълчи...

Не спирай, моля те... Не си отивай...

Като прокоба във душата ми горчиш...

Греховните си мисли не събличай...

Поне в съня ми, с мен да съгрешиш...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf