Простих на Любовта

Изтръпнах... Събудена от глас във тъмнината...

Заслушах се... Дали не чука някой на вратата?

Отворих плахо... Беше любовта!!!

Поканих я да влезе, да прекрачи прага -

и вързах я с въже за да не бяга...

А тя премръзнала и изтощена - взе да плаче...

Смилих се... Развързах я... Нали е като мен сираче...

Нагостих я с утеха, налях й вино -

нека се напие!!!

Простих й всичко, всяка изневяра -

за да не тъне душата й в поквара!!!

И сложих я в леглото си да спи -

тя беше много изморена...

И път я чака - трябва да върви!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf