Надежда за надеждата

Странна птица е моята скрита надежда-

и на хляб и вода пак вирее.

Като стара и,уж отшумяла,болежка,

току виж се обади,след това - занемее...

Напоследък мълчи - само кожа и кости.

Свита в мен, все за тебе поглежда.

С потъмнели очи - не изисква, не проси,

просто гледа за теб тази моя надежда...

Ех, да можех сега, ей така, да открия

онова магазинче със двете полички,

да и` купя от там в две-три цветни фунийки

надежда, от онази, за всички...

Ще и кажа:Недей, не унивай, бъди!

Моя птицо, с криле уморени,

на душата ми щом във небето кръжиш,

значи още ме има и мене.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf