Пристрастих се към любов-непоулчавне и виновно се облякох в мълчаливост, отзвучава в ехо тихото прощаване със звук натякващ - до тръпчивост. Дъхът ми се накъса от невдишване, а ароматът ти по кожата попива. и пари ми от твоето насищане с недообичаност, която ме убива. Но порите ми свикнаха със тебе и за спомен си запазиха докосване, а синьото в очите ти е бреме... пришито натежаване с тропосване. До мен си и невидимо далече, прегръщам празното, а чаках много. По малко си отиваш всяка вечер, но така и не ти казах "сбогом"! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------