МОГА

Да играя с думи не мога,
тоест... мога но не по воля.
Те играят със мен,
докосвайки твоя ден...
Когато... сияеш...
с усмивка до мен.
Когато детето в теб
поиска закрила,
когато жената се бори със сила!
Случва се от сълзите твои да пия,
Повярвай – няма такава магия!

Да играя с чувства не мога,
не искам... какъвто и да е залога...
С тях аз се впускам
без дори миг да пропускам...
в еуфорията твоя...
аз се отпускам.
Когато мечтателят в теб
ме търси в безкрая –
следва дъждовните капки, аз зная,
че няма сила, която да може
край на цвета помежду ни да сложи!

Да играя с тебе не мога –
сякаш лъжа себе си, за Бога!
Без роля и гримаса,
без капчица грим или маска,
аз просто последвах теб..
...и твоята ласка...
Когато човекът у теб
намери човека у мен –
в цветен прашец е облян този ден –
не, няма как това да е игра,
защото сме истински днес и сега!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf