ЗАЩО ЗАКЪСНЯХ...

Закъсняло омъдрях
за всичките мои
истини.
От крясъците в душата ми
идват на късове.
Тъпча като есенна шума
стари илюзии...
Стичат се сълзи. Миришат
на минало..
Че съм имала избор
на други посоки.
Много обиди преглътнах.
Още толкова прошки не дадох.
Закъсняло плача...
За забравени блянове
и отхвърлени мигове
на щастливо пътуване.
Целувам закъсняло
и милвам писма
неизпратени...
С толкова думи не казани.
Не знам докога ще съм тука
за спомени.
Няма и кого да попитам
защо закъснях.
Защо не спасих сърцето си
от онемяване...
Защо сега омъдрях,
когато е толкова късно
за връщане.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vessi-linna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-13 г.
прочитания: 148
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7276
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169154
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404