Безименно
Аз знам, че никога няма да ме обикнеш. Аз разбирам, че никога няма да излезем, хванати за ръце. Аз съм сигурна, че никога няма да се целунем навън. Сигурна съм, че никога няма да се обадиш просто, за да ме чуеш. И въпреки всичко - аз те харесвам. Въпреки теб и въпреки всичко, аз не спирам да вярвам. Знам, че ме използваш, а после захвърляш. Но поне за малко си мой. Само мой и на никой друг. Усещам те истински. Поне не лъжеш. Поне не се преструваш. Но... поне ми дай шанс да опитам. Да видиш, че наистина те харесвам, че те ценя. Да ти покажа, че мога да обичам и с душа, не само с тяло. Позволи ми да съм истинска.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: dim-dam-dum_F
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-13
прочитания: 236
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|