Времето все не стига

Да му се невиди !!!

писна ми на балалайката

по цял ден с тия програмирания и задачи

кой нормален нема да откачи

а иначе пак сам си в студентски ГАД

връщам се в къщи, каталясал и умрял от глад,

усещам как в СИЛАТА си имам пад

излизам на разходка

грьмнала ми е главата пак от учене

с мойта гангстерска походка

минава ми и отминава една мисъл - да запаля аз една цигарка

вървейки стигам светофара

в миг спират всички мисли,

преминавам отсреща, мъглата ме застиля и продължавам да вървя в забрава ...

Сега, когато пак пиша студент съм в ТУ и пак съм под пара,

но там да вляза кой ли ме накара ? :D

Времето неусетно отлетя, кога бях 12 клас?

кога със съученици павкахме тревица?

А сега вече се опитвам да съм пас

уча КОМУНИКАЦИИ и чува се моя глас!!!

Как стана така? Как успя? Ще попитате вие.

Миналата година трудих се и учих в захлас,

за да може да бьда приет от раз.

Живота не е лесен, за това разказвам ви всичко това на вас.

:)))) Стягайте се да не идвам аз!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf