Отровата се е стопила...
Студено е в душата ми и пусто. Отровата на сладкото се е стопила и горчи... Останало във мен е чувството, че нещо на челото ми личи... Ще се смилиш ли ти, омайнице, над моето безсилие? Ще ме допуснеш ли до тайните на мъдрите и силните? Или сама ще се огъвам, като под вятъра тръстиката, от светлото към тъмното - от залеза към изгрева... От малкото към многото - от многото към малкото. От силното и строгото - към смешното и жалкото... Останало във мен е чувството, че нещо на челото ми личи. Студено е в душата ми и пусто. Отровата на сладкото се е стопила и горчи... 1988г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Довереница
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-14
прочитания: 154
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
