Затвор за душата

Къде изчезна милото детенце

с невинната усмивка, босите крака.

Нима явява се единствено, когато

тъмничарят заспива и сложи край на деня?

Всички пазят спомен, в умът им съхранен е

но сякаш бегло, забулено в мъгла.

Затвориш ли очи, пред теб проблясва

неопетненият му лик от младостта.

Сега, кристалният му поглед те пронизва

изказаните думи, надълбоко горят

изстреляни без мисъл и посока

с цел единствено получателя да наранят.

Но ето, че навън се стъмва

дори създание без чувства, си ляга в нощта

ледът разтапя се, момчето свободно е вече

... ще забележи ли някой самотната детска игра?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf