ИзпратИ ми надежда

Зимата у мене

Притисна с преспите си всичко.

Разбирам-пътят заледен е

А и не води вече никъде.

Трошици слънце във студа

Измамно обещават ситост.

Между онази,горната земя

И долната съм,някъде във нищото.

Немея в болката.

А любовта

Дори ръка не смее да протегне...

Една ранена плаха самота

Живота ми прегръща грешен.

Душата за надеждица проплаква -

А ти дали ще я дочуеш?Аз ще чакам...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf