*Раздвоение*

*

Мъчно бе със теб да се живее...

Мъчно бе,но някакси...живях.

Знаех,че сърцето ми умее

сърцето ти да спепели...до прах.

*

*Знаех...ала явно съм сгрешила,

о,ти не бе готов за мен.

Ръце около теб обвила,

почувства,че държа те в плен.

*

Какъв ти плен?!-едва докоснах

сянката на ледните ти устни...

Объркана от твоите въпроси,

да те държа ли...или да те пусна?!...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf