Страхливец!!!

*

Не беше Истински, ти беше блян

във моя свят (от блянове настръхнал!).

Грееше в неземна светлина облян,

и съживих те - трепетно издъхнал.

*

Поканих те във белия си светъл дом

с надаждата и вярата,че ще останеш.

И в удара на нечистив погром

да бдиш над утрото и да ни браниш.

*

И в миг когато сянка от тъга

над мен разстели свойта пелерина,

аз вярвах, че до мен в борба

ще застанеш ти... и болката ще мине!

*

Но когато този миг настъпи

и застанахме пред Страшния си съд,

ти безмилостно назад отстъпи

и заблъска бясно в мойта гръд

*

тревогата, че щом най-страшно

ми стане в морния ми ден,

за двама ни е вече тясно

и в тежкия момент... НЕ СИ ДО МЕН!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf