Умори ли се, мили мой друже?
Нека миг поспрем, да поспим.
Ето тук само двама сме, може
смело маските две да свалим.
Няма смисъл от дрехите, голи
един друг до болка се знаем.
Жар ни пали, ненужно е роли
на безгрешни с теб да играем.
Омотани сме в общи въжета -
силни чувства, щом залюлеят
тази болка от сладост поета
страсти буди - безумно лудеят.
Тихо, мили мой друже, мълчи,
разпилявам безмълвно душа...
Аз съм тук, не с ръце, а с очи
смело пий ме без капка вина.
Тази нощ ще съм твоя. В съня...

(цикъл "Бяло перо")