Обикнах те наивно и греховно,
като надежда, като изгрев на деня.
Помислих си - това ще е съдбовно,
но както Ева, както влюбена жена,
не виждах как от дъното пролазва
със малки стъпки сивата измама,
нали змията ми разказва,
че ябълката да си хапна само
и всичко вече ще бяло,
ще свети слънце, ще ме грее,
ще има смисъл и начало
и като птица ще се рея,
свободна да обичам и да вземам
от устните ти влажна обич,
ще могат плещите ми да поемат
от твоята любов по много.
Отхапах ябълката и видях,
че всичко исках да ти дам -
и първият и сетният си грях,
че Ева съм, но ти не си Адам.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Shanka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-17
прочитания: 149
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54631
   Съобщения: 255014
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86148
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644