Къде е тишината?

Дъждовен ден в очите сини,
душата в пламъци гори,
къде са планините диви
и волни моите мечти?

Красивото изчезва бързо,
природата се умори,
макар че още й е тъжно
за някогашните гори.

Изчезват тучните поляни
със мириса си на цветя,
пчеличките и дните млади,
щурецът също с песента.

Къде ли вече ще се къпят
калинките във утринта
и птиците къде ще мътят
при тоз недостиг на дърва?

Боли сърцето от миражи,
чрез химия ми е сънят,
отровен съм от идеали,
които нивга не разбрах.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf