Моментно

   Пустинно време,

    време без надежда,

    студено време,

    махай се оттук!

    Не е сърцето ми

    черупка за крушение,

    а стаята ми -

    остров в океана.

    Аз съм прашинка

    в пролетния вятър,

    отронен звук по пладне

    във полето,

    искрица огън

    от една жарава -

    не съм сама!

    Отивай си,

    проклето време на униние!

    По сенките на облаците

    тичам

    с крака, издрани

    от земята стара.

    И знам,

    че преди мене

    някой друг

    за стотен път

    откривал е света.

    Аз се превръщам

    в паяжинка светла,

    трептя

    от всяка дума на приятел,

                на неприятел

    и на непознат.

    /Но тъй живея

    тройно и четворно!/

    Иди си,

    зимно време

    на тъгата!

    Не всеки пие

    радостта със шепи,

    но аз ще пазя

    капките оскъдни,

    ще бъда като

    стар чадър - досадник

    и само в буен дъжд

    ще се разтварям,

    ще стана

    зайче слънчево накрая

    и ще танцувам

    в неговата стая,

    ще бъда клон зелен

    през Януари

    или пък просто -

    пейка покрай пътя,

    до най-последния си час,

    когато се разтворя

    в тебе, Време!

    1984

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf