Встрани от скърцащите мълнии,угаснали, преди да изкрещят,далеч от мъртвото съчувствиена хората, аз търся своя път.
Минавам пак през суетатаи пак навлизам във Страха,но днес във мен мечтае някойи продължавам да вървя.
Откривам нови тъжни нишивъв куха и неистинска любов,запълвам ги с минути болкаи не прекъсвам своя ход.
Пътека безкрайна настъпвам, щастливо,изпод бетона наднича смърттаи чака ме нощната бъдеща подлост.
Но никога няма да спра!