СТРЕЛКИТЕ

Стрелките отмерват

на времето стъпките

и жадно изпиват

мига.

В мен затиктаква

една раздвоеност,

разстлала воал

на тъга.

Само дъх ме дели

от моето утре,

от нова видяна

мечта.

Но ще дойде ли то

или мрак ще се спусне

и ще скрие за мене

света?

Как тогава ще мога

да зашепя душата,

да я плисна по вси

ветрове?

Как усмивката моя,

навеки скована,

ще прогони далеч

студове?

Стрелките отмерват

на времето стъпките

и жадно изпиват

мига.

Бързам днес да раздам

по парченце от себе си,

за да има след мене

следа . . .

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf