|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Приземяване
Отидоха си прелетните птици. Не ме дочакаха. Размахали крила, загребали от слънчевия вятър, изчезнаха във свойта далнина. Отидоха си лебедите диви. И аз със тях опитах да летя, да се опия от височината на тази тяхна чудна свобода. Не ме изпъдиха. Не ме и приласкаха. Те просто отлетяха, а пък аз отново пазя старата си стряха и търся лек за счупени крила. О, Андерсен, пророк на добротата, със твойте приказки закърмват се децата, ала едва когато станат те големи, тъгата виждат в мъдрата ти същност: не всички грозни патенца след време във лебеди разкошни се превръщат. 1983
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Jolanta
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-01-18
прочитания: 157
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8183
Автори: 2266
Произведения: 54631
Съобщения: 255002
Лексикони: 2611
Коментари: 86137
SMS-и: 822
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|